morcheeba...

Waking to these sounds again
I wonder how I'll sleep
Passing out is taking off into the stubborn deep
I'd like to meet a human who makes it all seem clear
To work out all these cycles and why I'm standing here
I'm falling

Over and over and over and over again now
Calling and over and over and over and over again now
Running through my life right now
I don't regret a thing

The things I do just make me laugh and make me wanna drink
I'd like to meet a mad man who makes it all seem sane
To work out all these troubles and what there is to gain
I'm falling

Over and over and over and over again now
Calling and over and over and over and over again now

Projecting what I want is always hard to know
But when it comes between my sights I'll let the damage show
I'd like to meet a space man, who's got it going on
Sailing through the stars at night 'til our world is gone
I'm falling

Over and over and over and over again now
Calling and over and over and over and over again now

Over and over and over and over again now
Calling and over and over and over and over again now

Събота вечер. Точно, когато вече си отдъхваш от жегата на града с всичките му класкони, стъпки, разговори, мобилни телефони, слънчеви очила, криещи отегчени, тъжни, весели, глупави, учудени, дълбоки..... очи. Събота вечер, когато някаква работа трясна резето на красивата вечер някъде навън в компанията на топлите звезди и потракващите кубчета лед....Вместо това неспокойно споделя с гузната съвет някакви незнайни фрази за апокалиптичен провал някъде, в нещо, заради някого...по стечение на винаги злонамерени обстоятелства. В такива моменти си пускаш музика, четеш нещо неразбиращо, но задължаващо или просто мислиш за това, което предтои, бягаш в мечти, които май няма да станат "сега", защото нищо не е такова каквото изглежда, защото някакви богове тъпо се подсмихват или заради баланса на силите, където често се налага да играеш ролята на прееецаканата везна. Понякога се чудя дали представата за "след време" определя лимита на самоувереността или на комплексите ти. Чудя се и дали умислен в по-добрата бъдеща перспектива не изпускаш възможността непринудено да се почувстваш щастлив , когато му е времето, т.е. точно сега...без да търсиш скрития подсмисъл, който обикновено се плаща...на касите зад нарисуваната перспектива, моля! В такъв случай дали си страхливец или просто наивен мечтател с особен афинитет да бягаш от недоволството в хепи енд-а на "ще има едно време...."?