Минирани надежди

Екологията е тема, по която сме длъжни да говорим. Тя е не само сюжет, който печели Оскари и всенародно одобрение, хвърляйки самодоволно кал по фалшивата белота на Вашингтон. Опазването на околната среда постепенно се превръща в поредния бич, грях или просто вина на съвремието ни. В световната еко-истерия има и една много провинило се българско участие - заради природните ни богатсва, заради безхаберието ни и заради мисленето, че всичко, дадено ни по default е абсолютно заслужено и дори недостатъчно. У нас сякаш наскоро изгря медийната звезда на екологията и екозащитниците, които в определен момент неистово щурмуваха планините с взрив в ръка и мото на изпечени рекетьори „ сега или никога”, „или ще е наша, или ничия” и т.н. На този фон се появява един филм, които вероятно би понесъл остри критики от страна на еколозите специалисти. Ще бъде изкривяване на истината, ако се каже, че е обективен. Напротив едностранчив е, съшит е с бели конци, дразни окото, претръпнало на Холивудския образец с всичките му добре прикрити, малки и учтиви пропаганди. Минирани надежди е дело на независимата компания за документални филми New Bera Media и Moving Picture Institute - организация, посветена на идеята да се бори за свобода чрез филми. Автор, режисьор и продуцент на филма е Фелим Макалиър, който от 2000 до 2003 е кореспондент на Файненшъл Таймс за България и Румъния, писал е статии за района и за Економист. Съпродуцент и режисьор на филма е Ан Макелхин, която е журналист и научен сътрудник на Moving Picture Institute. На кратко филмът разказва за инвестиционния проект на голяма рудодобивна компания в Румъния и се опитва да покаже "по-другата, корпоративна страна на екологичните организации . Авторът акцентира върху няколко географски дестинации, където конфликтът екология - индустриално развитие и прогрес е особено изострен. Макар й отдалечени една от друга – Румъния, Мадагаскар и Чили са еднакво бедни, изостанали и манипулирани от този лош, лош и богат Запад. Загрижени за глобалното затопляне и все по-безвъзвратно изчерпващите се природни ресурси западните екозащитници започват борба срещу компаниите с големи и скъпоструващи инвестиционни проекти във все още неексплоатираните откъм природни богатства бедни страни. Аргументите на зелените се пропукват още на първо четене – очарователно е да си старомоден, примитивен и изостанал, да имаш домашна тоалетна за сметка на екологично чистите домати и картофи. За екозащитниците романтизмът на безмоторните превозни средства е белег за хармония и щастие. Фелим изобличава хлъзгавия морал на избраните еко лидери, противопоставяйки абстрактните им послания с конкретни кадри от цветни реки, замърсени от старото производство в открития рудник, коментари на местни жители и безспорно колоритния образ на Джордже, които за първи път ще излезе от Румъния, за да съпреживее с пресилен драматизъм мъката на братята си по съдба. Според филма битката е фиктивна и се води от една й съща страна на улицата – икономическата. Филмът поставя под съмнение принципите и искреността на екологичните движения, търси отговора на дилемата как да оцелеем в сътворената от нас самите околна среда, как да разбираме понятието устойчиво развитие и да го съвместяваме с технологичното си напредък.

В общи линии това е историята - малко белезникава, но пък достатъчно провокативна за типично ни "то се зане и те са мошенници, на нас са тръгнали да ни пробутват екология". Приятната новина е, че авторите на филма са ентусиатси да отворят очите на колкото се може повече хора за тъмната корпоративна истина и затова пристигат скоро в България за няколко скрийнинга на филма си. Ще има дискусии, ще има отгпвори, ако някой се интересува да задава неудобни въпроси.